Тюркоазът се завърна. Сега той е един от най-търсените скъпоценни камъни в магазините за бижута и аксесоари. Този камък обаче отдавна си е спечелил слава с великолепния си цвят – от небесно синьо до зелено. Това зависи от количествата желязо и мед в него.
Тюркоазът е познат от 3000 години пр. Хр. и е ценен още в древен Египет. Това е и националният скъпоценен камък на Иран и на щатите Аризона, Невада и Ню Мексико, където украшения с тюркоази се продават от индианците. Счита се, че името на този камък е с френски произход и означава буквално „турски камък“. Най-вероятно причината е, че камъкът идва в Европа от Персия през Турция.
Шлифоване: Най-често тюркоазът се оформя във форма кабочон (овална) или капка. Малки, плоски парчета тюркоаз се гравират в ориенталски и мексикански произведения. Този камък се използва със злато и при дърворезба.
Небесносиният тюркоаз от Иран е най-ценният
Най-красивият естествен тюркоаз, който има равномерен, наситен, небесно син цвят, е от Нищапур, североизточен Иран. Стойността му е по-ниска, ако цветът е по-бледосин или зелен, въпреки че в някои области, като Тибет например, зеленикавите цветове са по-високо ценени. Камъни с линии и инклузии (добавки на други елементи) са по-малко търсени, въпреки че някои хора могат да бъдат привлечени от шарката, която е подобна на паякова мрежа с черни нишки. П-в Синай в Египет също е исторически значим източник на тюркоази. Този камък се намира още в САЩ, Мексико, Русия, Китай, Чили и Австралия.
Тюркоазът често се обработва
Тюркоазът е непрозрачен, полупропусклив на светлина, лек и чуплив. Някои от суровите камъни са напукани и могат да се счупят. Естественият тюркоаз от източници различни от Иран може да се избели на слънцето, да позеленее или да побелее с времето. Американският тюркоаз е по-чуплив и ронлив и цветът му избледнява по-бързо. Върху тюркоаза често се нанася покритие за да се придаде дълбочина на цвета му и да се намали ронливостта му. Това се счита за „допустимо“ от търговска гледна точка, но трябва да бъде описано според изискванията. Цветът няма да избледнее дотогава, докато покритието не е отстранено. Някои от тюркоазите, които са изгубили цвета си, могат да бъдат „възкресени“ с разтворители, но резултатите не могат да се предвидят. Независимо дали тюркоазът е естествен или обработен, бъдете внимателен. Избягвайте драскотини, гореща вода, сапун и домакински препарати.
За да се сдобиете с необработен тюркоаз, трябва да отидете при някой бижутер с добра репутация. Добре е да знаете предварително, че заради меката му структура, най-вероятно той е обработен или поне има покритие. Ако искате да си купите необработен камък, убедете се че в описанието изрично пише, че той е такъв.
Изкуствен (синтетичен) тюркоаз и имитации: На пазара се предлагат не само изкуствени тюркоази, а също камъни, които наподобяват тюркоаз. Най-често това са произвежданите от Gilson и техният цвят е изключително равномерен.
„Възстановен тюркоаз“ се нарича онзи, който е направен от прах от слонова кост, с медно оцветяване и цимент. Подобия се правят също от стъкло и халцедон.
„Виенски тюркоаз“ е стъклена имитация, която често има малки мехурчета под повърхността или вдлъбнатини. Порцеланови имитации не се срещат често, но имат типичен порцеланов блясък. Оцветен халцедон е друг начин на подправяне, но той по-прозрачен от истинския тюркоаз.
ТЮРКОАЗЪТ Е ПОЗНАТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ
Украшения от него са намирани в Египет, Мексико и, разбира се, в страните от Средна Азия, където обработката му датира отпреди шест хиляди години. Персийците са го наричали “фируза”, което идва от арабското “фирузадж” – “камък, даряващ победата”. Оттам идва и руското название “бирюза”. В Европа се използват две названия – френското “тюркоаз” и немското “тюркиз”. И двете означават едно и също – “донесен от Турция”, тъй като оттам най-напред е попаднал на Стария континент. Наличието на двете имена е много удобно за търговците, чиито сергии са зарити с ментета, представяни за скъпоценния камък. Като им кажеш: “Това не е тюркоаз!”, те веднага се съгласяват: “Не е! Тюркиз е! От минераложка гледна точка тюркоазът е воден фосфат на медта и алуминия. Именно присъствието на мед в състава му придава неподражаемия син цвят, който в много случаи преминава в синьозелен, зелен, дори сив – при наличието на различни примеси, например желязо. Но присъствието на водни молекули в неговата формула го нарежда сред най- капризните представители на минералния свят. Водата реагира на различни външни дразнители (съвсем наскоро добиха популярност и в България изследванията на японците за нейната памет) и променя структурата на камъка – носен като бижу, много често той започва да се обезцветява или се напуква, предупреждавайки по този начин, че не всичко в организма е в ред. В интерес на истината, малцина в нашата страна са държали в ръцете си истински тюркоаз. Цената на обработените изделия от него се движи от 50 до над 70 лева за грам. Всичко, което се предлага на по-ниска цена, е както казват хората, “минало покрай тюркоаза”. Въпреки че като гледа отрупаните със сини висулки сергии, човек може да си помисли, че на световния пазар той се предлага с вагони.
ИСТИНАТА Е СЪВСЕМ ДРУГА
Тюркоазът се добива на малки късчета. Обикновено изпълва микрокухинки и пукнатини в скалите. В най-старото познато в историята находище в Иран – близо до град Нишапур, се добива в галерии високо в планината. В тях се копае на ръка, като за една седмица от всяка галерия се извлича по два тона скална маса, съдържаща в себе си малко над пет килограма тюркоаз. Това прави петдесет килограма на месец за целия рудник. Като се има предвид, че полученият добив се сортира в три категории, може да се разбере защо цената на първокачествения тюркоаз е толкова висока.
beautyspaexpert 